По покана на изложението на частно посещение бяха Даниел Малкюи от комитета за побратимяване на град Перн ле фонтен (Франция) и Силви Оберзайтер – реставратор, от занаятчийската камара на побратимения с Троян френски град, както и директора на Полския културен институт в София г-жа Агнешка Кошчушко, придружавана от Томаш Ригалик - преподавател в Художествената академия във Варшава, които има и собствено дизайнерско студио.
Датата на откриване на изложбата не е случайна – тогава е храмовия празник на Троянския манастир, успение на Пресвета Богородица. Авторите представиха икони, в които е използвано злато, сребро, емайл, обков и полускъпоценни камъни, както и миниатюрна дърворезба.
Хората които преписват икони, са хора смирени, благочестиви и богобоязливи. Те съзнават, че чрез дара, който им е даден те всъщност продължават благовестието на апостолите, създавйки по божие вдъхновение едни неръкотворни образи.
Ето защо православния свят почита толкова много иконите, защото те са нашето евангелие и крайъгълен камък на домашната ни Църква. Едва ли има семейство в България, което да няма в дома си поне една икона. Времето на тотална бездуховност, в което живеем, разпада на ценностната ни система прави значението на иконите още по-голямо, за всеки един от нас.
Изложба на икони не само подкрепя нашата вяра, но и разширява хоризонта на надеждата, че интересни и значими събития, като това, с висок естетически и емоционален заряд имат потенциала да са устойчиви и да развият формата си в един балкански пленер по иконопис.
Човешкият глас е най-съвършенният музикален инструмент, ето защо най-подходящо след откриване на изложбата на икони бе да се насладим на концерт на църковна музика с едни от най-популярните произведения на Добри Христов, Чайковски, Мусоргский, както и на едно произведение на Йоан Ккукузел от XIV в. в изпълнение на Милен Денев, Васко Влахов, Борис Тасков, Сашо Стойков и управителя на изложението Иван Чакъров.
Финалът беше също забележителен. Изпълнненията на полската група за автентичен фолклор ЕТНОМАЛИЯ, бяха поредното доказателство за възможностите на националното изложение да показва на едно място различни изкуства.
